Кьрвава зора
и сърцето ме стяга,
чашите с вино се пълнят,
пълнят се с кървава влага.
Утре ден на доблест ще да
стане, ден на разрушителна
война, от виното по-сладка
рана няма, щом настъпва
кървава зора.
По пътеката за сигурна
смърт, потегля човека и
влезе ли един път в боя
ще го тегли вечно сънят.
Звън от кристалните чаши
и крилати слова, които за
миг замъгляват безпристрастно
ума.
А на другия ден се разкрива
слънчево утре с разцъфтели
треви и,виждайки, човека се
сепва и забравя нощния пир,
но от съня той помни, че народа
може да живее в мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
