Aug 26, 2006, 10:22 PM

Кьрвава зора

  Poetry
958 0 3
Последно изгрява денят
и сърцето ме стяга,
чашите с вино се пълнят,
пълнят се с кървава влага.

Утре ден на доблест ще да
стане, ден на разрушителна
война, от виното по-сладка
рана няма, щом настъпва
кървава зора.

По пътеката за сигурна
смърт, потегля човека и
влезе ли един път в боя
ще го тегли вечно сънят.

Звън от кристалните чаши
и крилати слова, които за
миг замъгляват безпристрастно
ума.

А на другия ден се разкрива
слънчево утре с разцъфтели
треви и,виждайки, човека се
сепва и забравя нощния пир,
но от съня той помни, че народа
може да живее в мир!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво е!браво!
  • благодаря много!макар,че за мен оценката не е важна,каквато и да е тя,благодаря ти от сьрце за хубавите думи(те означават много повече).сигурно и за другите е така!МНОГО,МНОГО УСПЕХИ И ПОЗДРАВИ!!!
  • Харесва ми! /6/

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...