14 feb 2014, 14:56

Кърваво лилаво

738 0 12

Кърваво лилаво

 

Небето  - кърваво лилаво,

през него лъч не преминава.

Сълзите стичат се стремглаво,

сърцето мъката не осъзнава!

 

Денят -  забързан бавно,

бягам, а стоя на място…

Мисля си за тебе главно,

спомени се хилят бясно!

 

Вечерта - шизофрения,

блъскам се в стена от гадост.

Търся някаква благословия,

някаква прашинка радост…

 

Утре слънцето изгрява…

Небето - кърваво лилаво!

Хора пусти вдигат врява!

Болка зъби ми се величаво...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ми е любимото произведение, Таня.В забързаното ми ежедневие се събирам и продължавам, но не мога да избягам от кървавото лилаво . Благодаря ти.
  • Винаги има утре! Не бих казала, че е философско това стихотворение, защото тук стене болката и нараненото сърце от загубата на любимия! Освен това, ще ти кажа, че никога нищо не свършва, щом сме пленени, завладени, та макар и отхвърлени! Защото, пак имаме повече, пак сме богати с това, което изпълва цялото ни същество и ни държи живи! Много добре си казала в анонса си в профила, не плачи за туй, дето си е отишло, а благодари, че ти се е случило! Силно, силно те прегръщам и горе главата! Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда!
    Много добро стихотворение!
  • Благодаря, Султана Сърцето започна да осъзнава, но пък и така трябва...Изглежда, че развиделяването се задава, благодаря за топлите думи. Шизофренията май ще премине в деменция
  • "Сълзите идват като влакове..." - го беше казал един поет.
    Къде неочаквани, къде по разписание...
    А, сърцето... по-добре, че не осъзнава мъката, защото иначе...
    Нека си остане цяло, за да посрещне развиделяването!
  • Васил, благодаря ти за хубавия коментар и че си тук.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...