14 февр. 2014 г., 14:56

Кърваво лилаво

734 0 12

Кърваво лилаво

 

Небето  - кърваво лилаво,

през него лъч не преминава.

Сълзите стичат се стремглаво,

сърцето мъката не осъзнава!

 

Денят -  забързан бавно,

бягам, а стоя на място…

Мисля си за тебе главно,

спомени се хилят бясно!

 

Вечерта - шизофрения,

блъскам се в стена от гадост.

Търся някаква благословия,

някаква прашинка радост…

 

Утре слънцето изгрява…

Небето - кърваво лилаво!

Хора пусти вдигат врява!

Болка зъби ми се величаво...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми е любимото произведение, Таня.В забързаното ми ежедневие се събирам и продължавам, но не мога да избягам от кървавото лилаво . Благодаря ти.
  • Винаги има утре! Не бих казала, че е философско това стихотворение, защото тук стене болката и нараненото сърце от загубата на любимия! Освен това, ще ти кажа, че никога нищо не свършва, щом сме пленени, завладени, та макар и отхвърлени! Защото, пак имаме повече, пак сме богати с това, което изпълва цялото ни същество и ни държи живи! Много добре си казала в анонса си в профила, не плачи за туй, дето си е отишло, а благодари, че ти се е случило! Силно, силно те прегръщам и горе главата! Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда!
    Много добро стихотворение!
  • Благодаря, Султана Сърцето започна да осъзнава, но пък и така трябва...Изглежда, че развиделяването се задава, благодаря за топлите думи. Шизофренията май ще премине в деменция
  • "Сълзите идват като влакове..." - го беше казал един поет.
    Къде неочаквани, къде по разписание...
    А, сърцето... по-добре, че не осъзнава мъката, защото иначе...
    Нека си остане цяло, за да посрещне развиделяването!
  • Васил, благодаря ти за хубавия коментар и че си тук.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...