14 февр. 2014 г., 14:56

Кърваво лилаво

737 0 12

Кърваво лилаво

 

Небето  - кърваво лилаво,

през него лъч не преминава.

Сълзите стичат се стремглаво,

сърцето мъката не осъзнава!

 

Денят -  забързан бавно,

бягам, а стоя на място…

Мисля си за тебе главно,

спомени се хилят бясно!

 

Вечерта - шизофрения,

блъскам се в стена от гадост.

Търся някаква благословия,

някаква прашинка радост…

 

Утре слънцето изгрява…

Небето - кърваво лилаво!

Хора пусти вдигат врява!

Болка зъби ми се величаво...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми е любимото произведение, Таня.В забързаното ми ежедневие се събирам и продължавам, но не мога да избягам от кървавото лилаво . Благодаря ти.
  • Винаги има утре! Не бих казала, че е философско това стихотворение, защото тук стене болката и нараненото сърце от загубата на любимия! Освен това, ще ти кажа, че никога нищо не свършва, щом сме пленени, завладени, та макар и отхвърлени! Защото, пак имаме повече, пак сме богати с това, което изпълва цялото ни същество и ни държи живи! Много добре си казала в анонса си в профила, не плачи за туй, дето си е отишло, а благодари, че ти се е случило! Силно, силно те прегръщам и горе главата! Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда!
    Много добро стихотворение!
  • Благодаря, Султана Сърцето започна да осъзнава, но пък и така трябва...Изглежда, че развиделяването се задава, благодаря за топлите думи. Шизофренията май ще премине в деменция
  • "Сълзите идват като влакове..." - го беше казал един поет.
    Къде неочаквани, къде по разписание...
    А, сърцето... по-добре, че не осъзнава мъката, защото иначе...
    Нека си остане цяло, за да посрещне развиделяването!
  • Васил, благодаря ти за хубавия коментар и че си тук.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...