Feb 14, 2014, 2:56 PM

Кърваво лилаво

736 0 12

Кърваво лилаво

 

Небето  - кърваво лилаво,

през него лъч не преминава.

Сълзите стичат се стремглаво,

сърцето мъката не осъзнава!

 

Денят -  забързан бавно,

бягам, а стоя на място…

Мисля си за тебе главно,

спомени се хилят бясно!

 

Вечерта - шизофрения,

блъскам се в стена от гадост.

Търся някаква благословия,

някаква прашинка радост…

 

Утре слънцето изгрява…

Небето - кърваво лилаво!

Хора пусти вдигат врява!

Болка зъби ми се величаво...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми е любимото произведение, Таня.В забързаното ми ежедневие се събирам и продължавам, но не мога да избягам от кървавото лилаво . Благодаря ти.
  • Винаги има утре! Не бих казала, че е философско това стихотворение, защото тук стене болката и нараненото сърце от загубата на любимия! Освен това, ще ти кажа, че никога нищо не свършва, щом сме пленени, завладени, та макар и отхвърлени! Защото, пак имаме повече, пак сме богати с това, което изпълва цялото ни същество и ни държи живи! Много добре си казала в анонса си в профила, не плачи за туй, дето си е отишло, а благодари, че ти се е случило! Силно, силно те прегръщам и горе главата! Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда!
    Много добро стихотворение!
  • Благодаря, Султана Сърцето започна да осъзнава, но пък и така трябва...Изглежда, че развиделяването се задава, благодаря за топлите думи. Шизофренията май ще премине в деменция
  • "Сълзите идват като влакове..." - го беше казал един поет.
    Къде неочаквани, къде по разписание...
    А, сърцето... по-добре, че не осъзнава мъката, защото иначе...
    Нека си остане цяло, за да посрещне развиделяването!
  • Васил, благодаря ти за хубавия коментар и че си тук.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...