14.02.2014 г., 14:56

Кърваво лилаво

735 0 12

Кърваво лилаво

 

Небето  - кърваво лилаво,

през него лъч не преминава.

Сълзите стичат се стремглаво,

сърцето мъката не осъзнава!

 

Денят -  забързан бавно,

бягам, а стоя на място…

Мисля си за тебе главно,

спомени се хилят бясно!

 

Вечерта - шизофрения,

блъскам се в стена от гадост.

Търся някаква благословия,

някаква прашинка радост…

 

Утре слънцето изгрява…

Небето - кърваво лилаво!

Хора пусти вдигат врява!

Болка зъби ми се величаво...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми е любимото произведение, Таня.В забързаното ми ежедневие се събирам и продължавам, но не мога да избягам от кървавото лилаво . Благодаря ти.
  • Винаги има утре! Не бих казала, че е философско това стихотворение, защото тук стене болката и нараненото сърце от загубата на любимия! Освен това, ще ти кажа, че никога нищо не свършва, щом сме пленени, завладени, та макар и отхвърлени! Защото, пак имаме повече, пак сме богати с това, което изпълва цялото ни същество и ни държи живи! Много добре си казала в анонса си в профила, не плачи за туй, дето си е отишло, а благодари, че ти се е случило! Силно, силно те прегръщам и горе главата! Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда!
    Много добро стихотворение!
  • Благодаря, Султана Сърцето започна да осъзнава, но пък и така трябва...Изглежда, че развиделяването се задава, благодаря за топлите думи. Шизофренията май ще премине в деменция
  • "Сълзите идват като влакове..." - го беше казал един поет.
    Къде неочаквани, къде по разписание...
    А, сърцето... по-добре, че не осъзнава мъката, защото иначе...
    Нека си остане цяло, за да посрещне развиделяването!
  • Васил, благодаря ти за хубавия коментар и че си тук.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...