23 mar 2010, 14:23

Късче небе

  Poesía
584 0 1

Свят на суетност.

На вълча сполука!

Кой ли ме знае...

И кой ли ме жали?

Сбъркано.

Гладно!

И тръгвам - наслука.

В път ме застигат

безжалостни хали.

Боже,

къде ли

добро да намеря?

Има ли

някъде

дом незаключен?

Сън ли сънувам...

Сама съм.

Треперя...

Дяволска орис.

Светликът -

изключен!

Как ли по тъмно

пътека да найда?

Млатят ме,

ръфат ме

сухи стърнища!

Писва Душата ми -

спукана гайда.

Вихри я погват!

Димят пепелища...

Мъртва дори -

над праха ми ще ровят.

Прошка ли?

Злост ме затрупа.

Догоре!

Камъкът кръстен

се срина -

в отрова!

...

Късче небе съм.

Очаквам ви.

Горе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....