23.03.2010 г., 14:23

Късче небе

583 0 1

Свят на суетност.

На вълча сполука!

Кой ли ме знае...

И кой ли ме жали?

Сбъркано.

Гладно!

И тръгвам - наслука.

В път ме застигат

безжалостни хали.

Боже,

къде ли

добро да намеря?

Има ли

някъде

дом незаключен?

Сън ли сънувам...

Сама съм.

Треперя...

Дяволска орис.

Светликът -

изключен!

Как ли по тъмно

пътека да найда?

Млатят ме,

ръфат ме

сухи стърнища!

Писва Душата ми -

спукана гайда.

Вихри я погват!

Димят пепелища...

Мъртва дори -

над праха ми ще ровят.

Прошка ли?

Злост ме затрупа.

Догоре!

Камъкът кръстен

се срина -

в отрова!

...

Късче небе съм.

Очаквам ви.

Горе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...