23 мар. 2010 г., 14:23

Късче небе

589 0 1

Свят на суетност.

На вълча сполука!

Кой ли ме знае...

И кой ли ме жали?

Сбъркано.

Гладно!

И тръгвам - наслука.

В път ме застигат

безжалостни хали.

Боже,

къде ли

добро да намеря?

Има ли

някъде

дом незаключен?

Сън ли сънувам...

Сама съм.

Треперя...

Дяволска орис.

Светликът -

изключен!

Как ли по тъмно

пътека да найда?

Млатят ме,

ръфат ме

сухи стърнища!

Писва Душата ми -

спукана гайда.

Вихри я погват!

Димят пепелища...

Мъртва дори -

над праха ми ще ровят.

Прошка ли?

Злост ме затрупа.

Догоре!

Камъкът кръстен

се срина -

в отрова!

...

Късче небе съм.

Очаквам ви.

Горе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...