Свят на суетност.

На вълча сполука!

Кой ли ме знае...

И кой ли ме жали?

Сбъркано.

Гладно!

И тръгвам - наслука.

В път ме застигат

безжалостни хали.

Боже,

къде ли

добро да намеря?

Има ли

някъде

дом незаключен?

Сън ли сънувам...

Сама съм.

Треперя...

Дяволска орис.

Светликът -

изключен!

Как ли по тъмно

пътека да найда?

Млатят ме,

ръфат ме

сухи стърнища!

Писва Душата ми -

спукана гайда.

Вихри я погват!

Димят пепелища...

Мъртва дори -

над праха ми ще ровят.

Прошка ли?

Злост ме затрупа.

Догоре!

Камъкът кръстен

се срина -

в отрова!

...

Късче небе съм.

Очаквам ви.

Горе!