Mar 23, 2010, 2:23 PM

Късче небе

  Poetry
585 0 1

Свят на суетност.

На вълча сполука!

Кой ли ме знае...

И кой ли ме жали?

Сбъркано.

Гладно!

И тръгвам - наслука.

В път ме застигат

безжалостни хали.

Боже,

къде ли

добро да намеря?

Има ли

някъде

дом незаключен?

Сън ли сънувам...

Сама съм.

Треперя...

Дяволска орис.

Светликът -

изключен!

Как ли по тъмно

пътека да найда?

Млатят ме,

ръфат ме

сухи стърнища!

Писва Душата ми -

спукана гайда.

Вихри я погват!

Димят пепелища...

Мъртва дори -

над праха ми ще ровят.

Прошка ли?

Злост ме затрупа.

Догоре!

Камъкът кръстен

се срина -

в отрова!

...

Късче небе съм.

Очаквам ви.

Горе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...