18 jul 2008, 7:40

Късчета от празнота

  Poesía » Otra
680 0 2
 

Вече нямам сили да те търся

в недоизказани слова.

Вече нямам сили... ще се пръсна.

На късчета от празнота.

 

А ти търси, събирай ме отново,

в длани не погалили тогава.

С празнота изпълвай празното ми сбогом

в кънтящата жестокост на забрава.

 

А ти търси и преповтаряй ме отново,

додето се изтъркам от значение.

Лекувай с ужас непогубената болка,

сподавена в трикратно изречение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Таня. Ценя вашето мнение. В този стих експериментирах малко по-различно звучене.
  • Прекрасно!!!Поздравления - много е хубаво!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....