Jul 18, 2008, 7:40 AM

Късчета от празнота

  Poetry » Other
677 0 2
 

Вече нямам сили да те търся

в недоизказани слова.

Вече нямам сили... ще се пръсна.

На късчета от празнота.

 

А ти търси, събирай ме отново,

в длани не погалили тогава.

С празнота изпълвай празното ми сбогом

в кънтящата жестокост на забрава.

 

А ти търси и преповтаряй ме отново,

додето се изтъркам от значение.

Лекувай с ужас непогубената болка,

сподавена в трикратно изречение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Таня. Ценя вашето мнение. В този стих експериментирах малко по-различно звучене.
  • Прекрасно!!!Поздравления - много е хубаво!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...