Jul 18, 2008, 7:40 AM

Късчета от празнота

  Poetry » Other
678 0 2
 

Вече нямам сили да те търся

в недоизказани слова.

Вече нямам сили... ще се пръсна.

На късчета от празнота.

 

А ти търси, събирай ме отново,

в длани не погалили тогава.

С празнота изпълвай празното ми сбогом

в кънтящата жестокост на забрава.

 

А ти търси и преповтаряй ме отново,

додето се изтъркам от значение.

Лекувай с ужас непогубената болка,

сподавена в трикратно изречение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Таня. Ценя вашето мнение. В този стих експериментирах малко по-различно звучене.
  • Прекрасно!!!Поздравления - много е хубаво!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....