18.07.2008 г., 7:40

Късчета от празнота

676 0 2
 

Вече нямам сили да те търся

в недоизказани слова.

Вече нямам сили... ще се пръсна.

На късчета от празнота.

 

А ти търси, събирай ме отново,

в длани не погалили тогава.

С празнота изпълвай празното ми сбогом

в кънтящата жестокост на забрава.

 

А ти търси и преповтаряй ме отново,

додето се изтъркам от значение.

Лекувай с ужас непогубената болка,

сподавена в трикратно изречение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Таня. Ценя вашето мнение. В този стих експериментирах малко по-различно звучене.
  • Прекрасно!!!Поздравления - много е хубаво!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....