7 ene 2015, 0:03

Късен влак

  Poesía
670 1 9

Дълго чаках да просветне в зелено

светофарът на любовната ми лира.

Стига толкова - минавам на червено!

Който иска, нека протестира.

 

Може би ще бъда по-щастлива

в друго време, в бъдеща епоха…

Без вагоните - летя с локомотива,

с риск да предизвикам суматоха.

 

Както по света сега се скитам,

все ще срещна влакче закъсняло.

Време е да тръгна вече в ритъм -

с мисъл и сърце, с душа и тяло.

 

Чувствата ми - рицари без броня,

търсят своята изгубена родина.

Щастието трябва да догоня -

макар че ме напусна и замина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Житейските семафори обикновено са забранителни. Какво пък, хайде да нарушим правилата, най-много да побутнем отзад някой по-предпазлив откъм скоростта участник в движението. Миночка, поздрави за свежия и жизнерадостен стих!
  • По-добре късно, отколкото никога...!!!
    "Може би ще бъда по-щастлива
    в друго време, в бъдеща епоха…
    Без вагоните - ще летя с локомотива,
    с риск да предизвикам суматоха."
  • Точно по разписание - БДЖ ги спира... Миночка ги пуска! Любовта не знае спирачки!
  • Много ми хареса този светофар на любовта! Пожелавам на лирическата героиня да срещне по-скоро влакчето. Поздрави за стиха!
  • Много уникални образи си подбрала, Миночка!
    Възхитена съм и те поздравявам!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...