Jan 7, 2015, 12:03 AM

Късен влак

  Poetry
679 1 9

Дълго чаках да просветне в зелено

светофарът на любовната ми лира.

Стига толкова - минавам на червено!

Който иска, нека протестира.

 

Може би ще бъда по-щастлива

в друго време, в бъдеща епоха…

Без вагоните - летя с локомотива,

с риск да предизвикам суматоха.

 

Както по света сега се скитам,

все ще срещна влакче закъсняло.

Време е да тръгна вече в ритъм -

с мисъл и сърце, с душа и тяло.

 

Чувствата ми - рицари без броня,

търсят своята изгубена родина.

Щастието трябва да догоня -

макар че ме напусна и замина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Житейските семафори обикновено са забранителни. Какво пък, хайде да нарушим правилата, най-много да побутнем отзад някой по-предпазлив откъм скоростта участник в движението. Миночка, поздрави за свежия и жизнерадостен стих!
  • По-добре късно, отколкото никога...!!!
    "Може би ще бъда по-щастлива
    в друго време, в бъдеща епоха…
    Без вагоните - ще летя с локомотива,
    с риск да предизвикам суматоха."
  • Точно по разписание - БДЖ ги спира... Миночка ги пуска! Любовта не знае спирачки!
  • Много ми хареса този светофар на любовта! Пожелавам на лирическата героиня да срещне по-скоро влакчето. Поздрави за стиха!
  • Много уникални образи си подбрала, Миночка!
    Възхитена съм и те поздравявам!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...