Късен влак
Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива
в друго време, в бъдеща епоха…
Без вагоните - летя с локомотива,
с риск да предизвикам суматоха.
Както по света сега се скитам,
все ще срещна влакче закъсняло.
Време е да тръгна вече в ритъм -
с мисъл и сърце, с душа и тяло.
Чувствата ми - рицари без броня,
търсят своята изгубена родина.
Щастието трябва да догоня -
макар че ме напусна и замина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
Миночка, поздрави за свежия и жизнерадостен стих!
Любовта не знае спирачки!
