19 ago 2024, 17:00

Къща за продан

  Poesía
423 4 1

КЪЩА ЗА ПРОДАН

 

Във крайчеца на мъжкото ми лято

да бъде! – както Господ нареди –

да се завърна в дворчето с мушкато,

което мама лани насади,

 

да вдъхна дъх на джоджен и огнище,

да поседя под вехтите асми,

да видя дядо – ярето заприщил,

с луличката си блага как дими,

 

от гюмчето да пийна козе мляко –

на мляко бих живял и до стоте,

да ме нахока тати – ама яко! –

че спрял съм да се вясвам въобще,

 

смирено влязъл в стаята позната,

да милна пак постелята от лен,

портретите да гледам – на стената,

и одърчето, дето съм роден,

 

да питам дървоядите на пруста

дошъл ли съм, или не съм дошъл? –

мъж, родната си къщица напуснал,

във спомените хълта като вълк.

 

Кандилцето припалил – за молитва,

на колене връз чамовия под,

през дупката на покрива ще литна –

там, дето изфиряса моят род.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...