19 авг. 2024 г., 17:00

Къща за продан

424 4 1

КЪЩА ЗА ПРОДАН

 

Във крайчеца на мъжкото ми лято

да бъде! – както Господ нареди –

да се завърна в дворчето с мушкато,

което мама лани насади,

 

да вдъхна дъх на джоджен и огнище,

да поседя под вехтите асми,

да видя дядо – ярето заприщил,

с луличката си блага как дими,

 

от гюмчето да пийна козе мляко –

на мляко бих живял и до стоте,

да ме нахока тати – ама яко! –

че спрял съм да се вясвам въобще,

 

смирено влязъл в стаята позната,

да милна пак постелята от лен,

портретите да гледам – на стената,

и одърчето, дето съм роден,

 

да питам дървоядите на пруста

дошъл ли съм, или не съм дошъл? –

мъж, родната си къщица напуснал,

във спомените хълта като вълк.

 

Кандилцето припалил – за молитва,

на колене връз чамовия под,

през дупката на покрива ще литна –

там, дето изфиряса моят род.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...