19 sept 2010, 11:41

Късна вечер на площада

1K 0 0

Докосвания, замъглени от тъмнината,

викове, изпълнени със страст,

устните забравят в миг тълпата

и разпалват огън вътре в нас…

Всичко вече без значение –

няма номер, ни адреси

и ръцете ми сега треперят,

и не зная аз къде съм.

Само твоето лице жадувам,

искам да е близо!

Само двете ти ръце ми стигат,

за да бъда аз щастлива.

Но не вярваш в искрените думи

и докосванията за тебе все фалшиви,

ти не виждаш пламъка в очите…

Как да ти докажа, че обичам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Последната Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...