19 сент. 2010 г., 11:41

Късна вечер на площада

1K 0 0

Докосвания, замъглени от тъмнината,

викове, изпълнени със страст,

устните забравят в миг тълпата

и разпалват огън вътре в нас…

Всичко вече без значение –

няма номер, ни адреси

и ръцете ми сега треперят,

и не зная аз къде съм.

Само твоето лице жадувам,

искам да е близо!

Само двете ти ръце ми стигат,

за да бъда аз щастлива.

Но не вярваш в искрените думи

и докосванията за тебе все фалшиви,

ти не виждаш пламъка в очите…

Как да ти докажа, че обичам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...