Късна вечер на площада

Докосвания, замъглени от тъмнината,

викове, изпълнени със страст,

устните забравят в миг тълпата

и разпалват огън вътре в нас…

Всичко вече без значение –

няма номер, ни адреси

и ръцете ми сега треперят,

и не зная аз къде съм.

Само твоето лице жадувам,

искам да е близо!

Само двете ти ръце ми стигат,

за да бъда аз щастлива.

Но не вярваш в искрените думи

и докосванията за тебе все фалшиви,

ти не виждаш пламъка в очите…

Как да ти докажа, че обичам?!