19.09.2010 г., 11:41

Късна вечер на площада

1K 0 0

Докосвания, замъглени от тъмнината,

викове, изпълнени със страст,

устните забравят в миг тълпата

и разпалват огън вътре в нас…

Всичко вече без значение –

няма номер, ни адреси

и ръцете ми сега треперят,

и не зная аз къде съм.

Само твоето лице жадувам,

искам да е близо!

Само двете ти ръце ми стигат,

за да бъда аз щастлива.

Но не вярваш в искрените думи

и докосванията за тебе все фалшиви,

ти не виждаш пламъка в очите…

Как да ти докажа, че обичам?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...