19.09.2010 г., 11:41

Късна вечер на площада

1K 0 0

Докосвания, замъглени от тъмнината,

викове, изпълнени със страст,

устните забравят в миг тълпата

и разпалват огън вътре в нас…

Всичко вече без значение –

няма номер, ни адреси

и ръцете ми сега треперят,

и не зная аз къде съм.

Само твоето лице жадувам,

искам да е близо!

Само двете ти ръце ми стигат,

за да бъда аз щастлива.

Но не вярваш в искрените думи

и докосванията за тебе все фалшиви,

ти не виждаш пламъка в очите…

Как да ти докажа, че обичам?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...