22 dic 2021, 10:41

Късни признания

927 0 0

Осмелих се да ти пиша и поплача,
на листа бял редувам думи и сълзи,
признанията ми късни са за здрача,
в който удавих своите мечти.
Обичах те, а се страхувах,
да ти призная, за да не боли,
ако решиш внезапно да си тръгнеш
и да те търся в призрачни мъгли.
Във всеки звук на урагана чувах,
гласът ти как избухва в стон,
стихията на ласките сънувах,
влажният прозрачен бронз,
който покриваше телата
и плисваше по тях вълна,
преливаше в целувка чакана
и утолена в бликнала сълза.
Да търся прошка и да съжалявам
какъв е смисъла, кърви
сърцето, не зараства раната,
линеят вехтите мечти.
Пиша думите и сричам,
на ум, последни две слова,
признавам ти сега:"Обичам те!"
с обезкръвена от любов душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илонка Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...