4 jul 2008, 16:49

Късно е 

  Poesía » De amor
865 0 13
 

Въздиша съвестта сама на пътя

и търси ключ към скъпото сърце,

но спомените-пламъци горят я

и съскат злобно в нейното лице.

 

Припомнят и блажените години,

подминати със безсърдечен жест

и връщат я към топлите камини,

изгаснали отдавна в нейна чест.

 

На кинолента се върти съдбата

и пот облива бледото чело,

протегната в молитва е ръката,

но няма го любовното гнездо.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??