Въздиша съвестта сама на пътя
и търси ключ към скъпото сърце,
но спомените-пламъци горят я
и съскат злобно в нейното лице.
Припомнят и блажените години,
подминати със безсърдечен жест
и връщат я към топлите камини,
изгаснали отдавна в нейна чест.
На кинолента се върти съдбата
и пот облива бледото чело,
протегната в молитва е ръката,
но няма го любовното гнездо.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
