Jul 4, 2008, 4:49 PM

Късно е 

  Poetry » Love
818 0 13
 

Въздиша съвестта сама на пътя

и търси ключ към скъпото сърце,

но спомените-пламъци горят я

и съскат злобно в нейното лице.

 

Припомнят и блажените години,

подминати със безсърдечен жест

и връщат я към топлите камини,

изгаснали отдавна в нейна чест.

 

На кинолента се върти съдбата

и пот облива бледото чело,

протегната в молитва е ръката,

но няма го любовното гнездо.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??