4 июл. 2008 г., 16:49

Късно е 

  Поэзия » Любовная
821 0 13
 

Въздиша съвестта сама на пътя

и търси ключ към скъпото сърце,

но спомените-пламъци горят я

и съскат злобно в нейното лице.

 

Припомнят и блажените години,

подминати със безсърдечен жест

и връщат я към топлите камини,

изгаснали отдавна в нейна чест.

 

На кинолента се върти съдбата

и пот облива бледото чело,

протегната в молитва е ръката,

но няма го любовното гнездо.

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??