7 ago 2006, 20:58

Късно осъзната действителност

  Poesía
1.2K 0 1

Криех се зад измислена гордост,
а цял живот съм била неуверена..
раздавах на всички - съвети,акъл,
но поставях им срок да ги върнат..
Бях пресметлива и алчна за всичко
исках от всичко да грабя по много..
Играех хазартни игри,
залагах и любов
и мечтите продавах..
Живях на ръба...и се бутах..
влюбена в тръпката да пропадам..
Сега съм сама,но с пълна кесия
и от нямащите събрах си дълга..
Няма вече от кого да се крия
и знам,че вече е късно
да се опитвам срама си да трия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дерзай! Никога не е късно да започнеш от начало. Не всичко е загубено. Факт е признанието.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...