7.08.2006 г., 20:58 ч.

Късно осъзната действителност 

  Поезия
885 0 1

Криех се зад измислена гордост,
а цял живот съм била неуверена..
раздавах на всички - съвети,акъл,
но поставях им срок да ги върнат..
Бях пресметлива и алчна за всичко
исках от всичко да грабя по много..
Играех хазартни игри,
залагах и любов
и мечтите продавах..
Живях на ръба...и се бутах..
влюбена в тръпката да пропадам..
Сега съм сама,но с пълна кесия
и от нямащите събрах си дълга..
Няма вече от кого да се крия
и знам,че вече е късно
да се опитвам срама си да трия.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дерзай! Никога не е късно да започнеш от начало. Не всичко е загубено. Факт е признанието.
Предложения
: ??:??