7.08.2006 г., 20:58

Късно осъзната действителност

1.2K 0 1

Криех се зад измислена гордост,
а цял живот съм била неуверена..
раздавах на всички - съвети,акъл,
но поставях им срок да ги върнат..
Бях пресметлива и алчна за всичко
исках от всичко да грабя по много..
Играех хазартни игри,
залагах и любов
и мечтите продавах..
Живях на ръба...и се бутах..
влюбена в тръпката да пропадам..
Сега съм сама,но с пълна кесия
и от нямащите събрах си дълга..
Няма вече от кого да се крия
и знам,че вече е късно
да се опитвам срама си да трия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дерзай! Никога не е късно да започнеш от начало. Не всичко е загубено. Факт е признанието.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...