Aug 7, 2006, 8:58 PM

Късно осъзната действителност 

  Poetry
833 0 1

Криех се зад измислена гордост,
а цял живот съм била неуверена..
раздавах на всички - съвети,акъл,
но поставях им срок да ги върнат..
Бях пресметлива и алчна за всичко
исках от всичко да грабя по много..
Играех хазартни игри,
залагах и любов
и мечтите продавах..
Живях на ръба...и се бутах..
влюбена в тръпката да пропадам..
Сега съм сама,но с пълна кесия
и от нямащите събрах си дълга..
Няма вече от кого да се крия
и знам,че вече е късно
да се опитвам срама си да трия.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дерзай! Никога не е късно да започнеш от начало. Не всичко е загубено. Факт е признанието.
Random works
: ??:??