Кюртирах сърцето!
Абортирах в душата си,
кюртирах прилежно сърцето.
Премахнах и времето,
и чувствата, и детето.
Проиграх те на хазард,
Заложих (пак на грешното число)!
На минус сърце и душа съм.
Прости било и небило!
Разбих в стената времето,
събрах отломките и ги подпалих,
зарових си сълзите...
Умрях! Но все за тебе жалих!
И някак превърнах мечтите си
в жалки морфеми, в празно легло...
Ограбих, изхвърлих душата си.
Сърцето заточих да бъде само!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Стоянова Todos los derechos reservados
