Абортирах в душата си,
кюртирах прилежно сърцето.
Премахнах и времето,
и чувствата, и детето.
Проиграх те на хазард,
Заложих (пак на грешното число)!
На минус сърце и душа съм.
Прости било и небило!
Разбих в стената времето,
събрах отломките и ги подпалих,
зарових си сълзите...
Умрях! Но все за тебе жалих!
И някак превърнах мечтите си
в жалки морфеми, в празно легло...
Ограбих, изхвърлих душата си.
Сърцето заточих да бъде само!
© Надя Стоянова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
