Абортирах в душата си,
кюртирах прилежно сърцето.
Премахнах и времето,
и чувствата, и детето.
Проиграх те на хазард,
Заложих (пак на грешното число)!
На минус сърце и душа съм.
Прости било и небило!
Разбих в стената времето,
събрах отломките и ги подпалих,
зарових си сълзите...
Умрях! Но все за тебе жалих!
И някак превърнах мечтите си
в жалки морфеми, в празно легло...
Ограбих, изхвърлих душата си.
Сърцето заточих да бъде само!
© Надя Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
