Кюртирах сърцето!
Абортирах в душата си,
кюртирах прилежно сърцето.
Премахнах и времето,
и чувствата, и детето.
Проиграх те на хазард,
Заложих (пак на грешното число)!
На минус сърце и душа съм.
Прости било и небило!
Разбих в стената времето,
събрах отломките и ги подпалих,
зарових си сълзите...
Умрях! Но все за тебе жалих!
И някак превърнах мечтите си
в жалки морфеми, в празно легло...
Ограбих, изхвърлих душата си.
Сърцето заточих да бъде само!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
