Самодива (Вики)
535 5961
9 may 2008, 16:10

Лабиринт 

  Poesía
1201 1 22
Коридори без изходи, грешни посоки,
стара детска забава, житейска съдба -
всичко вижда се ясно, стоиш ли високо,
но попаднеш ли там, става трудна игра.
Милиони въпроси в главата ти тичат -
ще успея ли, мога ли, зная ли как?
Всеки път на предишния май ти прилича,
накъде да вървиш няма никъде знак.
Как да стигнеш до края, къде ли си сбъркал?
На памук ти прилича сега мисълта -
много мек, много бял и безкрайно объркан,
без начало и край - само сложна среда.
Вход и изход напомнят ти ада и рая -
две абстрактни посоки, а луташ се сам
и попитал сърцето си мъдро накрая,
глас ще чуеш, че пътят е някъде там,
че посока ще видиш, дори да не вярваш,
ключ че носиш вълшебен за всяка врата...
Лабиринта човешка душа щом познаваш,
и в най-черната нощ имаш лъч светлина.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??