9 may 2008, 16:10

Лабиринт

  Poesía
1.4K 1 22
Коридори без изходи, грешни посоки,
стара детска забава, житейска съдба -
всичко вижда се ясно, стоиш ли високо,
но попаднеш ли там, става трудна игра.
Милиони въпроси в главата ти тичат -
ще успея ли, мога ли, зная ли как?
Всеки път на предишния май ти прилича,
накъде да вървиш няма никъде знак.
Как да стигнеш до края, къде ли си сбъркал?
На памук ти прилича сега мисълта -
много мек, много бял и безкрайно объркан,
без начало и край - само сложна среда.
Вход и изход напомнят ти ада и рая -
две абстрактни посоки, а луташ се сам
и попитал сърцето си мъдро накрая,
глас ще чуеш, че пътят е някъде там,
че посока ще видиш, дори да не вярваш,
ключ че носиш вълшебен за всяка врата...
Лабиринта човешка душа щом познаваш,
и в най-черната нощ имаш лъч светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...