4 abr 2006, 13:54

Лабиринт

  Poesía
739 0 2
Л а б и р и н т

Мислите отправени
един към друг...

Звъним си!

Защо?

Отдавна, като паяжинна нишка,
се скъса всичко...
по между ни....
Нищичко не съхранихме,
като базрасъдни
захвърлихме ...
красивите стари времена,
когато ти не беше сам,
нито аз сама...
Колко лесно обрули вятъра,
великолетните ни мигове,
колко лесно губим приятели,
а са ни нужни цял живот.
И в кръговрата страховит
вмъкваме сърцата си
и цял живот се лутаме
в лабиринта сив...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила Наде не се и съмнявам че Логична ти е писала 6.То за това може би оценката ти беше 3,33 преди моята намеса!тцтццтцтцт лицемерие....
  • Хареса ми!Изненадваш ме приятно.6 от мен.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...