4.04.2006 г., 13:54 ч.

Лабиринт 

  Поезия
567 0 2
Л а б и р и н т

Мислите отправени
един към друг...

Звъним си!

Защо?

Отдавна, като паяжинна нишка,
се скъса всичко...
по между ни....
Нищичко не съхранихме,
като базрасъдни
захвърлихме ...
красивите стари времена,
когато ти не беше сам,
нито аз сама...
Колко лесно обрули вятъра,
великолетните ни мигове,
колко лесно губим приятели,
а са ни нужни цял живот.
И в кръговрата страховит
вмъкваме сърцата си
и цял живот се лутаме
в лабиринта сив...


© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила Наде не се и съмнявам че Логична ти е писала 6.То за това може би оценката ти беше 3,33 преди моята намеса!тцтццтцтцт лицемерие....
  • Хареса ми!Изненадваш ме приятно.6 от мен.
Предложения
: ??:??