Лабиринт
Мислите отправени
един към друг...
Звъним си!
Защо?
Отдавна, като паяжинна нишка,
се скъса всичко...
по между ни....
Нищичко не съхранихме,
като базрасъдни
захвърлихме ...
красивите стари времена,
когато ти не беше сам,
нито аз сама...
Колко лесно обрули вятъра,
великолетните ни мигове,
колко лесно губим приятели,
а са ни нужни цял живот.
И в кръговрата страховит
вмъкваме сърцата си
и цял живот се лутаме
в лабиринта сив...
© Надя Георгиева All rights reserved.