4 апр. 2006 г., 13:54

Лабиринт

741 0 2
Л а б и р и н т

Мислите отправени
един към друг...

Звъним си!

Защо?

Отдавна, като паяжинна нишка,
се скъса всичко...
по между ни....
Нищичко не съхранихме,
като базрасъдни
захвърлихме ...
красивите стари времена,
когато ти не беше сам,
нито аз сама...
Колко лесно обрули вятъра,
великолетните ни мигове,
колко лесно губим приятели,
а са ни нужни цял живот.
И в кръговрата страховит
вмъкваме сърцата си
и цял живот се лутаме
в лабиринта сив...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила Наде не се и съмнявам че Логична ти е писала 6.То за това може би оценката ти беше 3,33 преди моята намеса!тцтццтцтцт лицемерие....
  • Хареса ми!Изненадваш ме приятно.6 от мен.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...