20 feb 2007, 6:36

Лабиринт

  Poesía
837 0 9

побягнах от кръста

към своето минало бяло

когато се върнах

разбрах че съм пак във началото

огледах се мъдър

пред мене оказа се също

едничкия път

отвеждащ ме право на кръста

разплаках се Нещо

изтръгна сълзи от очите

пред мене зловещо

личаха от кръста следите

но как да поема

по пътя вече белязан

щом той ме отвежда

към моето бягство

в началото искам да свърша

щом вече си зная

пътят към кръста

е пътят към края

на мойто начало

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...