20.02.2007 г., 6:36

Лабиринт

833 0 9

побягнах от кръста

към своето минало бяло

когато се върнах

разбрах че съм пак във началото

огледах се мъдър

пред мене оказа се също

едничкия път

отвеждащ ме право на кръста

разплаках се Нещо

изтръгна сълзи от очите

пред мене зловещо

личаха от кръста следите

но как да поема

по пътя вече белязан

щом той ме отвежда

към моето бягство

в началото искам да свърша

щом вече си зная

пътят към кръста

е пътят към края

на мойто начало

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...