побягнах от кръста
към своето минало бяло
когато се върнах
разбрах че съм пак във началото
огледах се мъдър
пред мене оказа се също
едничкия път
отвеждащ ме право на кръста
разплаках се Нещо
изтръгна сълзи от очите
пред мене зловещо
личаха от кръста следите
но как да поема
по пътя вече белязан
щом той ме отвежда
към моето бягство
в началото искам да свърша
щом вече си зная
пътят към кръста
е пътят към края
на мойто начало
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
