20 abr 2012, 0:03

Lаdy Stardust…

  Poesía » Otra
596 2 4

 

 

*****

 

От звезден прах мистично сътворена,

побрала шепота на бисерни реки,

в мечтите си е птица и жарава,

със слънцето душата ù блести.

 

По небосвода син се скита неуморно,

развяла буйни вятърни коси,

във страстен танц сърцето ù притихва,

сред утро от очите ù роси.

 

В цветята от тъгата си разплита,

а после боса стъпва по дъга,

в гърдите си в безбройни тайни скрита,

държи в реалното и нечия ръка.

 

От сънищата облачно възкръсва,

усмихва се на стъклени луни,

и все така във себе си се връща,

когато в най-дълбокото боли.

 

Разпъната от четири посоки,

тя Винаги намира своя път,

от силата си звездна разпилява,

с любовна песен щом я призоват.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...