Lаdy Stardust…
*****
От звезден прах мистично сътворена,
побрала шепота на бисерни реки,
в мечтите си е птица и жарава,
със слънцето душата ù блести.
По небосвода син се скита неуморно,
развяла буйни вятърни коси,
във страстен танц сърцето ù притихва,
сред утро от очите ù роси.
В цветята от тъгата си разплита,
а после боса стъпва по дъга,
в гърдите си в безбройни тайни скрита,
държи в реалното и нечия ръка.
От сънищата облачно възкръсва,
усмихва се на стъклени луни,
и все така във себе си се връща,
когато в най-дълбокото боли.
Разпъната от четири посоки,
тя Винаги намира своя път,
от силата си звездна разпилява,
с любовна песен щом я призоват.
© Елица Георгиева All rights reserved.
Не го бях чела отдавна това стихче... Явно е някакъв плах опит за автопортрет на звездната ми природа... Много ти благодаря за подкрепата и милите думи!
