Любо (Любен Стефанов)
86 202
30 may 2007, 9:07

ЛАГЕРЪТ 

  Poesía
702 0 6

ЛАГЕРЪТ

Дори и камъкът ще проговори,
изплюл кръвта на мъртвите край Ловеч...
Мълчаха птици, зверове и хора,
а въздухът горчеше на олово.


На метри само - някъде оттатък
в изгубената сянка на живота -
е легнал споменът, тръпчиво-сладък -
по-слаб и от прощален вопъл.

Ръмжаха дните - глутница свирепа,
заръфала душите ослепели.
Но кой да чуе бития несретник,
че свит на нара във съня си стене.

Безумството, размахало тояга,  
трошеше на надеждата нозете.
Но и към Ада грешникът да бяга -
не ще се скрие в крепостта превзета.

И камъка - додето поглед стига -
пътека е и кръст е към Голгота.
А падналите - ангелът ги вдига.
И от човека - по-щастлив е скота.

Така, без глас, усмивка и без име,
от боя и умората замаян:
последното, което още имаш,
е може би - да издържиш докрая.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??