ЛАГЕРЪТ
Дори и камъкът ще проговори,
изплюл кръвта на мъртвите край Ловеч...
Мълчаха птици, зверове и хора,
а въздухът горчеше на олово.
На метри само - някъде оттатък
в изгубената сянка на живота -
е легнал споменът, тръпчиво-сладък -
по-слаб и от прощален вопъл.
Ръмжаха дните - глутница свирепа,
заръфала душите ослепели.
Но кой да чуе бития несретник, ...