vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
3 abr 2016, 21:36  

Лаконично 

  Poesía
904 2 28

 

Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.

Изпитвам ужас и от съдника жесток,
с гредата своето око гримирал,
позиращ пред слепците едноок,
на смърт изпращащ, без да е умирал.

Една тръстика мислеща кълни
над ешафодите и вечните палачи.
Преди да дойде светлото, тъмни,
че  всяка светлина е с корен в здрача.
 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Всяка светлина е с корен в здрача"! Поздравления, изключително силен стих!
  • Да, наистина милост за живите! Благодаря ти, че го изрече, Лъвице!
  • Поетичният ти реализъм ме кара да кажа:
    Милост за живите!
    Адмирации за творбата, Мисана!
  • Чест и почитания!
  • Трогнат съм, Ваня!
  • Благодаря ти за вниманието, Гавраиле! Като християнин не мога да постъпя така. "Не живея вече аз, а Христос живее в мен."
  • Не изпитвай ужас
    от невежите тълпи
    щом те стъпват
    ти ги зашлеви!
  • Благодаря, Ева!
  • Възхитена съм!!!
  • Благодаря Младен, много мило от твоя страна!
  • Благодаря ви за вниманието и творческата подкрепа: Тендернес, Анелия и Виолета! Анелия, визирам принципно феномена на невежите тълпи. Теб в никакъв случай не мога да те видя сред тях.
  • Много силно и точно е твоето "Лаконично"!Поздрави,Младен Мисана!Поздрави!
  • Поздравления Младене!!! Всичко е написано ясно и точно, с много мъдрост. Това, което се запитах е аз къде съм. Мога ли да различа бисерите от простото стъкло? Или минавам и убивам- бездушна и зла? Всеки казва аз не съм от невежата тълпа, но....
    Аплодисменти!!!
  • Разбрах и подкрепям. поздрав!
  • Благодаря ти, Йоана! Много мило от твоя страна е, че мислиш така хубаво за скромните ми текстове.
  • Ужасът е разбираем, когато трябва да преминеш през всичко това, за да намериш светлината... Поздрави за това, че умееш да откриваш истината и да я изобразяваш така красиво, Мисана! Било и "лаконично", досегът със словото ти е уникално преживяване...
  • Благодаря ви за вниманието и за споделеното: ЛуЛу, Руми, Символ, Сеси, Рени, Владимир! Бог да ви пази от невежи тълпи!
  • Хубав стих. Подтиква към размисли.
  • По-страшно нещо от "невежата тълпа" е може би само това да бъдеш нейният "родител" и да се окажеш "погълнат от творението си"....но срамно, наистина срамно е, да бъдеш част от тълпа - само и само да си в нея, макар и да не знаеш за какво се е създала..
    Поздравления, Младене!
  • Много истина има в твоя стих!
  • Веднага се сетих за стих от библията:

    "Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." - / Матей 7:6 /

    Наистина, стихотворението ти поражда размисли! Поздрав, Младене! Усмихната нова седмица!
  • Благодаря за включването ти, Марина!
  • Кое е така..., кои тълпи...!!!
    Изпитвам ужас от невежите тълпи -
    те стъпкват бисерите и убиват.
    Бездушни, алчни, похотливи, зли -
    противници на всичко мълчаливо.
  • Благодаря ви за вниманието: Калиа, Катя, Мая и Мартина!
    Катя, според мен човек се ражда с добро или със зло сърце /като векторна насоченост/.
    Роденият със зло сърце никога не може да го направи добро, но може да осъзнае злото в себе си, да се бори с него и да го ограничи или елиминира. Роденият с добро сърце ще си остане добър до смъртта, но му предстоят големи изпитания, защото е казано: "Няма добро, което да остане ненаказано".
  • Споделям напълно!
  • Хареса ми посланието в стихотворението.
  • Доброто е мерило за човешкото щастие...
    Но как да запазим сърцето си добро,
    как да живеем в този свят пълен с лъжи и предателства...
    "Изпитвам ужас от невежите тълпи-
    те стъпкват бисерите и убиват."
    Да така е Младене, хората могат да те накарат
    да се съмняваш в себе си, напоследък чета
    много по - тази тема, може би и затова се роди
    стиха ми - Изгубения ключ към любовта
    "Разкъсвам лепнещия мрак
    които е обвил душата ми
    за да открия изгубения ключ
    към себе си и любовта...
    И този вик на самота,
    които във вените пулсира...
    Крещи в нощната тъма
    крещи от болка и немилост."
    Знаеш ли, точно така се почуствах...
    да изпитвам ужас от съдника жесток.
    Поздравления за хубавата философска
    творба която си написал.Очарова ме финалът на стиха.
    "Преди да дойде светлото, тъмни,
    че всяка светлина е с корен в здрача."
Propuestas
: ??:??