3.04.2016 г., 21:36  

Лаконично

1.1K 2 28

 

Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.

Изпитвам ужас и от съдника жесток,
с гредата своето око гримирал,
позиращ пред слепците едноок,
на смърт изпращащ, без да е умирал.

Една тръстика мислеща кълни
над ешафодите и вечните палачи.
Преди да дойде светлото, тъмни,
че  всяка светлина е с корен в здрача.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...