Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.
Изпитвам ужас и от съдника жесток,
с гредата своето око гримирал,
позиращ пред слепците едноок,
на смърт изпращащ, без да е умирал.
Една тръстика мислеща кълни
над ешафодите и вечните палачи.
Преди да дойде светлото, тъмни,
че всяка светлина е с корен в здрача.
© Младен Мисана All rights reserved.