– "Граматика" продават на пазара! –
осведоми ме нашият съсед.
И смигна закачливо през дувара:
– Братле, побързай, за да хванеш ред!
"Граматика ли ?!" – мисля с изненада.
На друг комшия тайно доверих.
А той допива чашката с наслада:
– От нея литър вчера си купих!
– Граматиката е наука! Смея
да го твърдя, съседе! – поясних
(граматиката сякаш ще възпея
в морфологично-синтактичен стих!).
Но от пазара друг съсед се връща,
залитайки, с бутилката в ръка.
– Мастика ли си пил! – го погва вкъщи
намръщена добрата му жена.
– Ооо, грам мастика нямма тука, Мимме!
Не... няммам, Мимме, никаква... вина.
За тоя... ллапсус... молля, извини мме! –
внезапно "грамматикът" изтрезня.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados