– "Граматика" продават на пазара! –

осведоми ме нашият съсед.

И смигна закачливо през дувара:

– Братле, побързай, за да хванеш ред!

"Граматика ли ?!" – мисля с изненада.

На друг комшия тайно доверих.

А той допива чашката с наслада:

– От нея литър вчера си купих!

– Граматиката е наука! Смея

да го твърдя, съседе! – поясних

(граматиката сякаш ще възпея

в морфологично-синтактичен стих!).

Но от пазара друг съсед се връща,

залитайки, с бутилката в ръка.

– Мастика ли си пил! – го погва вкъщи

намръщена добрата му жена.

– Ооо, грам мастика нямма тука, Мимме!

Не... няммам, Мимме, никаква... вина.

За тоя... ллапсус... молля, извини мме! –

внезапно "грамматикът" изтрезня.