17 mar 2008, 22:11

Лавина

974 0 10
Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена мигом от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини и горди върхове -
в очакване край огън да се сгрея.

Тъй дълго бях пътувала към тебе -
през времето, през хорските плесници,
през вярата, прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост.

"Добре дошла!"- ти силно ме прегърна.
Не питаш откъде са тези рани,
със устни излекува ги без помен.
"Добре дошъл!"- усмихнато отвърнах
и всичко изличи се в паметта ми,
пометено от нежността огромна.

Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност.
Недей погубва вятъра развързан.
Поспри до мен и нежно приюти ме.
И с дъх изпий целувката ми снежна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет! Това стихотворение го четях като свое. Преди А сега е друго - едно фантастично прозрение за женското начало!
  • Бисерен стих...!
    Стопли ме...с обич, Бианка.
  • "...и поглед устремих към две зеници,
    в очакване, граничещо със лудост."

    Дименсия за надежда ...
    По-красиво не би могло !
    Прегръдки, Бианка !!!
  • Не си отивай! Толкова те търсих!
    Изминаха космически години
    в пътуване към мъжката ти нежност...
    Винаги се разтопявам, когато - четейки нечия творба - ме залее усещането за взаимност, за пълноценно вътрешно щастие. Твоят вик-молба е получил своя дългоочакван, жадуван Отговор... Благодаря за радостта, която ми доставяш, Лавинна приятелко!
  • Ти си истинска лавина!
    Поздрави за чудесния стих, Бианка!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...